Постинг
18.01.2007 22:13 -
Човешкият дух и човешкото тяло
Автор: sekvoya
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2618 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 20.01.2007 19:14
Прочетен: 2618 Коментари: 9 Гласове:
0
Последна промяна: 20.01.2007 19:14
Вчера, един иначе прекрасен ден, имах ужасно преживяване. Като всяко истинско преживяване, и това беше твърде парадоксално - беше и приземяващо и привързващо към материята, и като връзка с невидимото и неземното...
Имам прекрасен баща, силен, и като дух, и като физика, поне до този момент. Земен човек, свикнал да работи. Ама от тия, дето като работят, не си знаят мярката. И хем се разболява без работа, хем от работа... Има две любими поговорки: "Отчаянието води до поражение" и "Мързелът не уморява човека, наказва го." И наистина, никога, по никакъв повод не се предавал. Животът му премина в съграждане - вложи цялото си сърце и в работата, и в дома си.
Чувствам се и съм се чувствала обичана, дори през кризите на отношенията ни. За мен той е като стълб - винаги готов да ме изслуша и да ми помогне.
Не пиша за майка ми, просто защото баща ми е във фокус, тъй да се каже, иначе и нея обичам не по-малко и не по-малко хубави неща мога да кажа за нея.
Та сега, за преживяването. Намерих го в неговото вилно място, паднал и приклещен между едно дърво и един бетонов бордюр, абсолютно безпомощен, с тяло, което явно му е изневерило при осъществяване на един от многобройните му планове, свързани с работа. Като крехко мъничко птиче с пречупени криле. С тежко, хриптящо дишане.
Масиран мозъчен кръвоизлив.
Един от начините да се пречупи крехкото човешко тяло и да се превърне само в плът, наглед неодухотворена.
Хем беше той, хем не беше.
Трябваше на първо време да реагирам, да го измъкна от хватката на дървото, да повикам хора, да го закарам до Спешния център, да изтърпя униженията, на които го подлагат с обясненията, че по-лошо от това не може да му се случи, да попълня документите, да изслушам диагнозата, прогнозата, да видя още от страдащите безпомощни тела, пречупени и самотни в интензивното отделение, да заобичам всички, които ще се грижат за любимия ми човек, да благодаря на приятелите, които ми помогнаха, да им поръчам да изживеят пълноценно живота си, защото е кратък и не достатъчно наш... куп неща свърших още.
И през цялото това време мислих над баналния въпрос от появата на смъртта на този свят - какво остава от това крехко тяло?
За тялото нищо не ми дойде наум.
Но цялата любов, която получих, никой не може да ми вземе. И духът - той не зависи от тези несъвършени, тъй лесни за нараняване тела, сигурна съм. Сигурна съм, че ме чу, когато му казах, че го обичам, много пъти, че ми е скъп, че ще направя всичко, за да му помогна. Сигурна съм, че знае, че не е сам, въпреки че не можем да бъдем до него - всички, които го обичаме. Сигурна съм, че някак разбира как се моля за него в този момент, сигурна съм, че ще намери начин и да се сбогува с нас, ако се налага....
Разбира се, пиша, за да ме боли по-малко.
Пиша банално и само за утешение.
И за да ви припомня, на всички, които ще прочетете това - тялото е създадено, за да ни служи, а не за да го обслужваме. И рано или късно ни предава. Но след нас остават хората, които сме обичали. Тялото ... все едно не е било.
Имам прекрасен баща, силен, и като дух, и като физика, поне до този момент. Земен човек, свикнал да работи. Ама от тия, дето като работят, не си знаят мярката. И хем се разболява без работа, хем от работа... Има две любими поговорки: "Отчаянието води до поражение" и "Мързелът не уморява човека, наказва го." И наистина, никога, по никакъв повод не се предавал. Животът му премина в съграждане - вложи цялото си сърце и в работата, и в дома си.
Чувствам се и съм се чувствала обичана, дори през кризите на отношенията ни. За мен той е като стълб - винаги готов да ме изслуша и да ми помогне.
Не пиша за майка ми, просто защото баща ми е във фокус, тъй да се каже, иначе и нея обичам не по-малко и не по-малко хубави неща мога да кажа за нея.
Та сега, за преживяването. Намерих го в неговото вилно място, паднал и приклещен между едно дърво и един бетонов бордюр, абсолютно безпомощен, с тяло, което явно му е изневерило при осъществяване на един от многобройните му планове, свързани с работа. Като крехко мъничко птиче с пречупени криле. С тежко, хриптящо дишане.
Масиран мозъчен кръвоизлив.
Един от начините да се пречупи крехкото човешко тяло и да се превърне само в плът, наглед неодухотворена.
Хем беше той, хем не беше.
Трябваше на първо време да реагирам, да го измъкна от хватката на дървото, да повикам хора, да го закарам до Спешния център, да изтърпя униженията, на които го подлагат с обясненията, че по-лошо от това не може да му се случи, да попълня документите, да изслушам диагнозата, прогнозата, да видя още от страдащите безпомощни тела, пречупени и самотни в интензивното отделение, да заобичам всички, които ще се грижат за любимия ми човек, да благодаря на приятелите, които ми помогнаха, да им поръчам да изживеят пълноценно живота си, защото е кратък и не достатъчно наш... куп неща свърших още.
И през цялото това време мислих над баналния въпрос от появата на смъртта на този свят - какво остава от това крехко тяло?
За тялото нищо не ми дойде наум.
Но цялата любов, която получих, никой не може да ми вземе. И духът - той не зависи от тези несъвършени, тъй лесни за нараняване тела, сигурна съм. Сигурна съм, че ме чу, когато му казах, че го обичам, много пъти, че ми е скъп, че ще направя всичко, за да му помогна. Сигурна съм, че знае, че не е сам, въпреки че не можем да бъдем до него - всички, които го обичаме. Сигурна съм, че някак разбира как се моля за него в този момент, сигурна съм, че ще намери начин и да се сбогува с нас, ако се налага....
Разбира се, пиша, за да ме боли по-малко.
Пиша банално и само за утешение.
И за да ви припомня, на всички, които ще прочетете това - тялото е създадено, за да ни служи, а не за да го обслужваме. И рано или късно ни предава. Но след нас остават хората, които сме обичали. Тялото ... все едно не е било.
си помислих, че си избрала за себе си псевдонима sekvoya - едно дърво с толкова здраво и силно стъбло. Сякаш нищо истински лошо не може да се случи с баща ти, защото си поела много от сигурността, която той ти е дал в годините в себе си.
А иначе - силно ти стискам палци в това преживяване. Имала съм сходен опит и знам, че се иска много сила, когато виждаме родителите си с пречупени стъбла...
цитирайА иначе - силно ти стискам палци в това преживяване. Имала съм сходен опит и знам, че се иска много сила, когато виждаме родителите си с пречупени стъбла...
радвай се че си имала нещо толкова прекрасно до себе си...за съжаление в повечето случаи оценяме нещо когато го изгубим....и боли не по-малко
цитирайРазбирам и ти съчувствам, искрено. Преминах през това преди 6 години с моя баща. Тялото се променя, но остава душата, носим я в себе си, тя не ни изоставя...Дано да издържи! Моля се за това!
цитирайВ 1 Корин.10:13 на Библията се казва:
Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите.
Не си сама в това изпитание , както и твоя баща мила!
Нашия създател знае нашето несъвършенство , но е предвидил и заплатата за него а именно, възкресението.Откупа който е дал за нас Исус Христос е средството чрез което имаме тази надежда.
Що се отнася до силата от която се нуждаеш в момента , моля се на Бог да ти дава от своята сила!
цитирайНикакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите.
Не си сама в това изпитание , както и твоя баща мила!
Нашия създател знае нашето несъвършенство , но е предвидил и заплатата за него а именно, възкресението.Откупа който е дал за нас Исус Христос е средството чрез което имаме тази надежда.
Що се отнася до силата от която се нуждаеш в момента , моля се на Бог да ти дава от своята сила!
В 1 Корин.10:13 на Библията се казва:
Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите.
Не си сама в това изпитание , както и твоя баща мила!
Нашия създател знае нашето несъвършенство , но е предвидил и заплатата за него а именно, възкресението.Откупа който е дал за нас Исус Христос е средството чрез което имаме тази надежда.
Що се отнася до силата от която се нуждаеш в момента , моля се на Бог да ти дава от своята сила!
цитирайНикакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите.
Не си сама в това изпитание , както и твоя баща мила!
Нашия създател знае нашето несъвършенство , но е предвидил и заплатата за него а именно, възкресението.Откупа който е дал за нас Исус Христос е средството чрез което имаме тази надежда.
Що се отнася до силата от която се нуждаеш в момента , моля се на Бог да ти дава от своята сила!
не знаех, че е нещо като прощаване с любимия ми човек.
Да, той си замина. Открих много хора, които го обичаха. Разделихме си. И ми липсва, Боже, как ми липсва.
Знам за възкресението. За надеждата. За по-доброто място...
Години наред психически се готвих да го преживея.
И пак се задъхвам от болка.
Благодаря на хората, които са прочели за това. Обичам ги всички. Обичам всички, които бяха с мен, до мен, вместо мен в този момент.
И да се радвате на живота.
цитирайДа, той си замина. Открих много хора, които го обичаха. Разделихме си. И ми липсва, Боже, как ми липсва.
Знам за възкресението. За надеждата. За по-доброто място...
Години наред психически се готвих да го преживея.
И пак се задъхвам от болка.
Благодаря на хората, които са прочели за това. Обичам ги всички. Обичам всички, които бяха с мен, до мен, вместо мен в този момент.
И да се радвате на живота.
Съчувствам ти искрено.Всяка загуба на скъп човек е мъка за нас!
Бог да е с теб!
цитирайБог да е с теб!
в блога ти, защото ми се искаше да те попитам как се развиват нещата с баща ти - не бях влизала от няколко дни, а думите ти ме развълнуваха. Съжалявам за загубата ти, приеми една топла дружеска прегръдка и от мен, непознатата.
цитирай
9.
анонимен -
ot sluncho do lubimata mi priatelka
03.02.2007 11:45
03.02.2007 11:45
ne moga da vzema bolkata ti, no moga da ti dam obich - prelivam ot neia i iskam tia da te stopli, pone malko - chakat te dobri vremena - znam go - poturpi milichka moia i se otpusni v rucete na horata koito te obichame. Shte mine - i sthe ostane samo obichta kum bashta ti - znam che toi iska tova. mnogo te obicham
Sluncho
цитирайSluncho